Последните дни на инките
Уайна Капак в никакъв случай не е имал подобна треска. Нито хората му, доста от които страдат не по-малко от него. Въпреки това не му би трябвало дълго да обмисля положението си. Той умира бързо. Болестта – съвсем несъмнено шарка, донесена в Южна Америка от европейски пътешественици – не дискриминира. Тя удря всички равнища на обществото.
До гибелта си към 1528 година Уайна Капак е 11-ият висш държател, Сапа Инка, на Империята на инките – цивилизация, разказана от историка Джаго Купър като „ най-голямата предколумбийска империя в Америка – страна на пустинните храмове, на дворци до облаците, на градове, скрити надълбоко в горите. “ Простирайки се по вътрешността на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, в своята висота империята включва най-малко елементи от днешните Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Чили и Аржентина.
Само век преди гибелта на Уайна Капак, инките са нищожно планинско племе, което има напълно лимитирано количество земя. През годините империята се е разраства много бързо, изключително под ръководството на татко му и дядо му. До огромна степен разширението не е реализирано с военна мощност. Вместо това Капак се пробва да асимилира другите племена в района. Сътрудничеството и дипломацията са главните му принадлежности.
В северната част на империята обаче Сапа Инка претърпява доста загуби, до момента в който се пробва да разшири още повече земите си. В продължение на дълги 17 години локалните поданици на Еквадор се борят против набезите му, изхабявайки ресурсите на инките и работната им мощ до краен лимит. Това може би е знак, че империята става прекомерно огромна, с цел да се поддържа.
Смъртта на Уайна Капак оставя вакуум във властта. Примогенитурата не е откритият развой – първородният не сяда автоматизирано на трона. Единствените условия за заместничество са новият водач да бъде с кралска кръв и кадърен да ръководи. Предишният държател нормално назначава своя правоприемник, или позицията се заема от най-способният потомък, а не безусловно от най-възрастният.
Тази система съвсем непроменяемо води до вакуум във властта и точно това се случва след гибелта на Капак . Конституционната рецесия се усложнява и от обстоятелството, че империята се бе разраснала толкоз доста, че намирането на една единствена фигура, която цялото и разнообразно население да поддържа правилно, е съвсем невероятно. В резултат на това някои коментатори считат, че на смъртното си легло Капак разделя империята на половина, като показва двама наследници.
Властта обаче не би трябвало да се споделя. Борбата да бъде идващият държател на цялата империя води до жестока революция, оспорвана от двама от синовете на Капак, полубратята Хуаскар и Атауалпа. Хуаскар има поддръжката на огромна част от империята, в това число на благородниците в столицата Куско. Атауалпа обаче има на своя страна забележителните и опитни армии, с които той и татко му се бият дружно на север.
Този боен опит се демонстрира. След дълги три години борби по гръбначния дирек на Андите, Атауалпа набира превъзходство. Милицията на Хуаскар се пробва да нахлуе в Кито, само че е принудена да се върне на юг към столицата. Когато бойците на Атауалпа избиват хиляди правилни поддръжници на Хуаскар в Куско, резултатът наподобява фиктивен – до 1532 година по-младият полубрат се преглежда като безспорен правоприемник. Но той има малко време да се радва на светлината на успеха си. Уайна Капак към момента е жив, когато испанците за първи път пристигат при инките. Около 1527 година забележителни конквистадори Франсиско Писаро и Диего де Алмагро се стъпват в перуанския град Тумбес. Той е бил осведомен за тяхното наличие, само че е в никакъв случай не ги среща, тъй като умира от едра шарка.
Хората на Писаро са единствено към 170 бойци – скромна мощ, с която да подкопаят и завладеят голяма империя. Освен дребния им брой, външно те не наподобяват и най-динамичната войска, като се появяват изтощени от борби след акциите на Карибите. Но те са измежду най-големите бойци в Испания, поделение под командването на един от най-острите мозъци.
Преди Франсиско Писаро сполучливо да отстрани Атауалпа през 1532 година, испанците към този момент са завладели обилни територии в Америка. Плавайки под знамето на Испания, италианският откривател Христофор Колумб в края на 15 век основава населено място в сегашен Хаити, до момента в който първото непрекъснато испанско населено място в континенталната част на Южна Америка е основано през 1515 година в днешна Венецуела.
Между 1519 и 1521 година Хернан Кортес управлява завладяването на империята на ацтеките. Бързият надзор, който Кортес налага над Мексико, в доста връзки работи като проект и за свалянето на инките. След ефикасното премахване на Кортес от властта над ацтеките, един от най-доверените му хора, Педро де Алварадо, след това управлява завладяването на огромна част от Централна Америка, в това число Гватемала, Хондурас и Салвадор. Това той реализира със средства, които постоянно са брутални.
Няколко години след гибелта на Атауалпа и обезпечаването на земите на инките за испанската империя, испанците се реалокират на територия северно от Андите, в днешните Колумбия и Венецуела. Има и подтик за колонизация на земите до южния завършек на континента, които в този момент съставляват Аржентина и Парагвай.
Въпреки че в този момент Атауалпа е в плен, той остава с изострен разум. На идващия ден испанците атакуват лагера му, където бойците му добродушно се предават по негово гледище. Конквистадорите се връщат в Кахамарка с обилие от съкровища и Атауалпа отбелязва по какъв начин това наподобява е главният им фокус. Може да види път за бягство и им прави предложение: ще им даде стая, цялостна със злато и още две със сребро, в подмяна на живота му.
Това е прелъстителен откуп, само че в същото време и подобен, който ще отнеме няколко месеца, с цел да бъде събран от цялата империя, в това число от места за поклонение.
Докато е в плен Атауалпа остава Сапа Инка, само че заповедите, които издава на хората си, са в подтекста на позицията му на заложник. Една несъответствуваща заповед и животът му свършва. Испанците на практика постигат легитимност в очите на инките през техния водач в пандиза. Решението на Писаро да вземе Атауалпа жив се оказва изцяло обосновано.
Атауалпа чака с неспокойствие още веднъж да се любува на империята си, откакто откупът е изпълнен, освобождението му доказано и тези златотърсачи изоставен земите му. Той даже скрито разпорежда да убият на пленника Хуаскар, с цел да си подсигурява, че бъдещото му ръководство ще е допустимо най-гладко. Но испанците го изиграват.
След най-деликатните процеси (едно от обвиняванията е убийството на Хуаскар…), той е приет за отговорен и наказан да бъде изгорял на клада. Приемайки ориста си, Атауалпа подписва една последна договорка. Тъй като съгласно вярванията на инките идващият живот може да бъде доближат единствено в случай че тялото е непокътнато, той предлага да се покръсти в подмяна на това да не бъде изгарян жив.
